Home Психология Развитието на Аз-а при възрастните

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Развитието на Аз-а при възрастните ПДФ Печат Е-мейл

РАЗВИТИЕТО НА ” АЗ-А”  ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ

ABSTRACT

A person crosses many phases of development throughout his life – childhood, adolescence, and youth age, until he reaches the adult stage.

The course of construction of the personality’s “EGO” is strictly individual and conditioned by age. Each stage is marked not only by the age- specificity in biological aspect, but also by system of attitudes, activities and necessities, which age presumes.

The object of the present work is to present different theories with appropriate peroidization of the development of the adult’s” EGO”. The changes in it’s activities and mentality lay at the basis of those theories.

Key – words: Ego – image, development, theories,  peroidization, self-realization, self-perception..

През своя живот човек преминава през много фази на развитие – детство, юношество, младежка възраст, докато достигне стадия на възрастния. Тук започват да се появяват нови предизвикателства. Азът претърпява доста големи промени, защото човек трябва да се подготви за новата си социална роля, отношение към другите, работа, отношение към света, себевъзприемане, самореализация, самоактуализация.

Пътят на изграждане на „Аз”-а на личността е строго индивидуален и възрастово обусловен. Всеки етап е белязан от спецификата не само на възрастта в биологичен аспект, но и от системи от отношения, дейност и потребности, които тя предполага.

Проблемът за развитието включва и въпроса за периодизацията. Всеки от периодите има свои особености. Правят се редица опити за периодизации. В основата им се поставят промените в дейностите и психиката.

За да се разбере развитието трябва да се проследи взаимната свързаност и взаимоотношението между тези периоди.

Целта на настоящата разработка е да се представят различните теории със съответните периодизации за развитие на Аз-а при възрастните.

Теория на Шарлота Бюлер за развитие по време на целия жизнен цикъл на човека.

Шарлота Бюлер е представител на хуманистичната психология и е първата, която създава тази концепция за развитие.

Според нея главната движеща сила на психичното развитие това е вроденият стремеж към самоосъществяване и всестранна себереализация. През различните възрасти самоосъществяването се проявява чрез различни преживявания. По време на младостта и зрялата възраст – като самореализация и в края на човешкия живот – като самозавършеност.

Самореализацията зависи основно от целеполагането (целеобразуването). Ако индивидът е способен да си поставя цели, които са адекватни на неговата същност, той притежава умение, което тя нарича самоопределение. За запазване на психичното здраве е необходимо личността да си поставя широки цели, т.е невротичното развитие е резултата от недостига на цели и на активност и на неправилна насоченост на личността.

При човека, според Шарлота Бюлер „различните определящи целеполагането фактори се открояват ясно между себе си и конфликтите и начините на решаване се открояват съзнателно” /5/. Човек се опитва да открие крайните цели на своето съществуване, неговия смисъл и в зависимост от това да взема своите решения, следователно те не са ситуативни, а имат връзка както с настоящето, така също и с миналото и с бъдещето на личността. Чрез целеобразуването човек се опитва да управлява своя живот според смисъла, който е открил в него.

Моментът на успешно целеобразуване настъпва най-често около 40-те години, когато индивидът е решил една голяма част от своите социално поставени задачи – професия, брак, деца и вече има възможността да се съсредоточи върху самия себе си и собствено мотивираните избори, т. е това което се нарича „житейска задача”, „смисъл на живота”.

Едно лонгитюдно изследване, започнато през 1938 г. в Харвард от Вайлант, разкрива интересни особености на развитието на възрастните. Според него някои защитни механизми се явяват ключови за постигането на успех при възрастните хора. Най-вече това важи за изтласкването, проекцията и сублимацията. Според Вайлант, те изпълняват пет важни функции: удържат емоциите в допустимите граници в периодите на извънредно голямо емоционално напрежение; направляват в нужната посока биологичните влечения; позволяват да се внасят корекции в Аз-образа при важни промени в живота; помагат за разрешаването на конфликтите в най-близкото обкръжение на човека; обезпечават възможността за рационализация на сериозните конфликти с изискванията на съвестта.

Това още веднъж показва огромната положителна роля, която играят защитните механизми в процеса на адаптация в живота на човека.

Мозъкът на човека продължава да се развива чак до 50 годишна възраст, поради това някои неуспехи или неудачи при възрастните могат да бъдат обяснени с неговите особености. Обкръжаващата среда влияе върху достигането на зрелост преди всичко чрез предоставянето на индивида на възможности за установяване на близки отношения както с хора, които са по-знаещи, така и с по-незнаещи и неумеещи от него самия.

Вайлант потвърждава наличието на стадиите, описани от Ериксън. При периода на зрялата възраст, индивидът се връща към задачите на идентичността, а именно – генеративността.

Психосоциална теория на Ерик Ериксън

Според Ериксън, в своето развитие, „Аз”-ът преминава през различни етапи на изграждане на идентичността. Основен фактор е социалната среда, с която „Аз”-ът си взаимодейства. Ериксън смята, че социалната среда е различна за всеки възрастов етап, тъй като различни са и нуждите на развитието на ”Аз”-а.

Взаимодействието между социалната среда и човека на всеки възрастов етап се проявява в две основни тенденции в преживяванията на индивида, противоположни една на друга. Противоречието между тези тенденции се явява движеща сила на развитието през периода. Оказва се, че едната от тенденциите е била доминираща и последствията от нея и нейните проявления се затвърждават като трайна характеристика на „Аз”-а. За Ериксън социалната среда има позитивни, развиващи функции.

Всеки възрастов етап се представя като една специфична „криза” (основно противоречие) разрешаването на която се осъществява в края на периода и се преминава към следващия. Целта е да се постигне идентичност (тъждественост на себе си). Идентичността е свързана със съзнанието, че принадлежиш към определена социална група, чиито основни интереси, идеали и цели споделяш. Възможно е човек да живее в една социална група и да не се чувства част от нея. Завоюването на идентичност е процес, който продължава през целия живот.

Интересно е, че доминиращите тенденции на всеки възрастов етап, изглеждат като несвързани с изхода от предишния етап. Това показва, че развитието не върви „по права линия”, а може да има множество варианти и „разклонения” /3/.

Основното противоречие на зрялата възраст, според Ериксън, е между тенденциите към творчество и промяна (генеративност) или към запазване (съхраняване) и стабилност. Основният стремеж на живия организъм е себереализацията. Човек се намира в разцвета на силите си, на кариера и творчески способности. Той се стреми да се реализира, да изрази най-съкровената си същност, да участва в процеса на цивилизация на човечеството, да осъществи най-доброто от своя потенциал.

В по-широк план, сред потребностите на човека е и потребността от себереализация, така че да живееш „както трябва” означава също така да реализираш напълно себе си – т. е да задоволиш тази потребност чрез увереност в своите сили.

При последния етап от жизнения цикъл на човешкото съществуване – старостта – Ериксън вижда две възможности – интегритет или отчаяние от живота. Този период в най-голяма степен се явява резултат от начина, по който човек е преживял предходните стадии на живота, той е плодът на седемте етапа” /1/. В интегритета се реализира  най-пълно смисълът на съществуването на конкретната личност. Той съдържа в себе си емоционална интеграция, приемане на собственото минало, на собствения жизнен цикъл и на значимите хора в него. Според Ериксън интегритетът предполага нов тип любов към собствените родители, основана на приемането им такива, каквито те са, а не каквито искаме да бъдат. Той е свързан с приемането на собствения живот като собствена отговорност. В същото време интегритетът дава на личността една защита на собствения и стил на живот.

От друга страна, отчаянието е свързано с недоволството от преживения живот, с нереализирани възможности и с невъзможността да се живее по нов начин поради краткостта на оставащото на личността време. Може да се каже, че това е криза на равносметката. „Апогеят” на третата възраст и на целия жизнен цикъл се реализира чрез това, което хората наричат мъдрост, и което според Ериксън, не е задължително да бъде лично достижение, защото самата традиция и нейното приемане и осъществяване вътре в себе си дава възможност на конкретната личност да изяви мъдростта /4/.

Роберт Пек развива теорията на Ериксън.

В средната възраст повратните моменти в живота на човека, отново го връщат към проблемите на базисното доверие, инициативността, идентичността и близостта. Когато личността ги преоткрие по нов начин, може да постигне генеративността, характерна за зрялата възраст.

Според Пек в средната възраст се поставя началото на тенденции в развитието на човека, които придобиват голямо значение в старостта. Това са:

  • Диференциране на егото срещу погълнатост от ролите. Ако човек се самоопределя само в рамките на работата или семейството си, резките промени, които настъпват в следващия период могат да предизвикат прилив на отрицателни емоции и личността да не може да се справи с тях.
  • Трансцеденция на тялото срещу погълнатост на тялото. Тази тенденция се отнася към способността на личността да не се съсредоточава прекомерно върху отслабването на физическите сили и болестите.
  • Трансцеденция на егото срещу погълнатост от егото. Тази тенденция помага на човека да не се подава прекомерно на мисли за смъртта /2/.

Изследванията на Пек показват, че времето между 50-тата и 60-тата година се явява критично по отношение на преживяването на третата възраст.

Нейерархична теория на Даниел Левинсън.

Периодизацията, която Левинсън предлага на научната общност, е изградена върху проучване на мъже и жени в зряла възраст. Според него съществуват три главни ери в развитието. Във всяка ера индивидът построява специфична структура на живота, изградена предимно от отношенията му с външния свят. Това е вид план, който представлява адаптация на личността към жизнените задачи, които и предстои да решава. След време настъпва период на кулминация, човек се чувства максимално удовлетворен и дадената ера завършва. Между всеки две ери, според Левинсън, има кризисен период, който може да бъде тежък.

Преходът към тридесетилетието е стресиращ, според изследванията, и за мъжете и за жените. Но докато при мъжете съсредоточеността върху работата не се изменя, то при жените често, се променят коренно приоритетите, установени до този момент. Ако една жена е била ориентирана към семейството и възпитанието на децата, нея започват да я привличат професионални цели; ако приоритет за нея е била работата, сега започва да се ориентира към семейството. Представите за мъжете за мястото им в живота обикновено са по-опростени, докато жените имат разнородни стремежи и за тях е по-трудно да постигнат своите цели. В това е различието при преосмислянето на жизнените цели и планове. Най-труден за мъжа е преходът към средната възраст – 40-45 г., докато при жените се определя не от възрастта, а от стадиите на семейния цикъл – създаване на семейство, раждане на дете и т.н. Това време, според Левинсън, е едновременно край и начало. През тази фаза мъжът по-остро от преди започва да осъзнава своята преходност. Това е също така време на преоценка, свързана с емоционално напрежение, защото се преоценява всяка ценност, на която човек до този момент е държал. Това става основа за един по-реалистичен поглед към себе си. Важната задача на зрялата възраст е в това личността да стане по-склонна към размисъл, по-благоразумна, по-хармонична, по-малко податлива на вътрешни конфликти и външни изисквания, по-искрено обичаща себе си и другите. Мъжът в тази фаза има нужда да работи с противоположните тенденции вътре в себе си.

Средната възраст (45-50) води мъжа до нови избори – това може да е нова професия, нова жена. Според Левинсън за някои хора този период от развитието преминава скучно или остава организиран, но непроменен. За да се чувстват удовлетворени жените най-важно е успешното комбиниране на работа и интимни отношения.

Преходната възраст (50-55) е друга възможност за промяна. Тя е свързана с една „умерена криза”.

Кулминацията на средната възраст (55-60) е време на обогатяване на живота, на огромно удовлетворение от себе си, на нова промяна. Според Левинсън жените преминават през зрялата възраст през фази, подобни на тези при мъжете.

Модел на Хейвигхърст за развитие на възрастните.

Този модел за развитието е ориентиран изключително прагматически и съсредоточен върху професионалния път. В този смисъл авторът разделя човешкия живот на 6 стадия:

  • Придобиване на конкретна професионална идентичност – до 25 г.
  • Превръщане в професионалист – от 25-40г.
  • Работа за благото на обществото – от 40-70 г.
  • Размишляване за продуктивния период в професионалната дейност – след 70 г.

В тази връзка определя и специфичните задачи за различните възрастови периоди.

Задачите при зрялата възраст са постигане на зряла гражданска и социална отговорност, достигане и поддържане на целесъобразно жизнено равнище, приемане на физиологичните промени в средната възраст и приспособяване към тях и други.

Третата възраст предполага задачи, свързани с приспособяване към намаляването на физическите сили и влошаване на здравето, към излизането в пенсия и понижаването  на доходите, установяване на здрави връзки с хора от собствената възрастова група, обезпечаване на удовлетворителни условия на живот и други.

Посочените от Хейвигхърст задачи на средната възраст, все още остават в сила за болшинството от хората.

Това е кратък преглед на някои от най-известните теории за развитието на възрастните.

Представените теории за развитието на Аз-а при възрастните показват многообразието им. Всяко от тях има своето място в зависимост от акцента в психологическия анализ.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG