Home Психология Личността на границата на чертите и ситуацията

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Личността на границата на чертите и ситуацията ПДФ Печат Е-мейл

В продължение на години редица представители на едни или други психологически школи и направления са разглеждали психологията като наука за психичните явления и процеси и по-точно като наука за поведението. Проучванията върху активността на човека застават в основата на понятието личност и тъй като знанията в тази насока претърпяват развитие , то през различните периоди от развитието на психологическата мисъл понятието личност придобива различно съдържание.

Понятието личност идва от гръцката дума „персона” . С нея древните гърци са означавали маската , която актьора е надявал на себе си , а по късно самият актьор и неговата роля . При древните римляни с думата „персона” е означаван начинът , по който човек изглеждал за другите , а не той самият ,означавани са обществените функции на човека , функциите на определени хора, дадени им от съдбата или от Бога , както отбелязва древногръцкият философ Платон в свойте „Закони”.

В съвремената психология с термина „личност” се описва различна реалност . У.Джеймс нарича личността „хазяин” на психичните функции , Г.Олпорт я смята за  „определител на поведението и мислите” , Р.Мейли я разглежда като „специфично съзвездие от черти”, и др. Но в цялото това многообразие от схващания за личността се очертават две основни направления на анализа й . Според първото тя е структура от черти  , а според второто – система за регулиране.

Понятието черта е известно отдавна в психологията. Още в класическата психология се използва под названието диспозиция и е означавало неизвестните вътрешни условия , определящи настъпването на съответни психически явления. Чрез него се изяснява ”възможността  за настъпването на психически явления у човека , за търсене отговор на въпроса , защо човек може да вижда , да чува , да изпитва чувства , да помни , да мисли,да извършва движения , да говори и т.н.” , както и отговор на въпроса, на какво се дължът различията между индивидите-”защо едни могат да реагират на определен род дразнители  , а други не ,защо едни реагират на едни и същи дразнители по един начин , а други по друг начин ”, защо „ едни чуват , а други не чуват „ и т.н.Констатацията , че тези различия са относително постоянни въпреки промяната на ситуациите , довеждат до извода  че те са функция на някаква постояна структура , която съществува в човека. Възприемането на идеята , че личността представлява структура от черти или диспозиции , поставя въпроса за техния

-1-

брой , взаймовръзката и природата им. Класифицирани диспозициите по някъкъв начин се стига до понятието темперамент като комплекс от вътрешни органични условия влияещи върху чувствата и движенията , до понятието характер като комплекс от вътрешни условия , формиращи се под влияние на социални въздействия , включително възпитанието , и влияещи върху взаймоотношенията на човека с другите хора , до понятието способност като комплекс от соцално обусловени вътрешни условия , от които зависи резултатността на целенасочените действия , и др.

Докато първото направление разглежда личноста като структура от диспозиции , като структура от вътрешни потенциални фактори , обуславящи възможността за настъпване на точно определени явления в поведението на човека , фактори които се активизират в момента на започването на съответното поведение , второто направление , според което личноста е система за регулиране , акцентира на формиране на човека на свойте взаимоотношения с останалите.

Личността на човека според системата за регулиране не е съвкупност от готови специализирани свойства и особености , функциониращи независимо едни от други , а е функционална система , организирана за изпълнение на регулативни функции й предразположена към реорганизиране при промяна в условията с оглед функциите й да бъдат запазени.В рамките на това направление се очертават три групи теории за личността :

-Теория на приспособяването /ученето/

-Динамични теории /инстинктивно-мотивационни/

-Познавателни теории /преработка на информацията/

Представителите на тези теории са предимно съвремени психолози. За по-голяма част от тях личността е социална характеристика на човека. Те я свързват със социализацията му и я разглеждат предимно като социално образувание.  Много от съвремените концепции за личността я разглеждат като резултат от процеса на узряване на генотипните черти на човека под влияние на социалните въздействия по време на онтогенезиса. Действително човек като природно същество , като индивид притежава много черти , които в процеса на онтогенетичното развитие търпят какви ли не изменения – едни се разгръщат , други заглъхват , едни се развиват , утвърждават , други умират.Но не измененията на вродените свойства на човешкият индивид съставят личноста. Личността е „специално човешко образувание”

-2-

което може да бъде изведено единствено от ”интеграцията на процесите , осъществяващи жизнените отношения на субекта”/по А.Леонтиев/. Личноста е образувание което се определя от специфичните за човека обществени отношения , в които той встъпва в своята дейност , съзнателно регулирана от наличието на съзнание , а на по-късен етап от развитеето и на самосъзнание. По такъв начин „реалният базис за личността на човека , според  А.Леонтиев , е съвкупността от неговите обществени по своята природа отношения , които се реализират , а те се реализират от неговата дейност  , по-точно от съвкупността на многообразните му дейности.”

Личността изразява обществената природа на човека. Тя означава човешкият индивид като субект на отношенията и съзнателна дейност , като устойчива система от социално значими черти , които го характеризират като член на това или онова общество или общност. Основен момент , който характеризира личността , е съзнателното отношение към света и самоосъзнаването на това отношение. Личността , това е „човекът като носител на съзнание”. Главната отличителна черта на личността е нейното „социално качество”. То се формира  в социалната среда , в непосредственият социален контакт на човека с другите хора , в процеса на реализирането на разнообразните негови дейности.

Личността е социалната страна в същността на човека – неговото съзнание и самосъзнание , неговото отношение към света и към себе си , неговата активност в познанието и преобразуването на действителността. Тя е висше равнище в развитието на психиката на човека , при което регулира и саморегулира собственото си поведение и дейност , както и поведението на другите.

Човек не се ражда личност.Той се формира като личност след това. Главният източник за възникването на личността е социализацията. Без социалните взаимоотношения , изграждащи личността , човек щеше да е само биологичен индивид , да си остане биологичен индивид , обусловен единствено от биологичната си конструкция и състав. В процеса на онтогенетичното си развитие той се превръща в личност под влияние на социалните взаимоотношения и труда , дотолкова , доколкото тези взаимоотношения се отразяват в него , диференцерат се , модифицират , фиксират и генерализират в подсистеми или подструктури на личността като начини на

-3-

възприемане , на реагиране , като образи или модели на действие и т.н. В процеса на социализацията и като резултат от нея главно се стига до изграждане на специфичната психична структура на личността. Изхождайки от представата , че човек е предимно биологична система и че неговата същност и вътрешна организация се основават на анатомо-физиологичната му структура , но има психичен характер ,Зигмунт Фрайд – създателят на психоанализата като основно направление в развитието на психологията , създава теория , според която личността е съставена от три сфери :Id /То/ ,Ego/Аз/, Superego/Свръх-Аз/.

-„То” представлява  съвкупността от вродени биологични инстинкти , от естествените потребности на организма  , които се стремят към задоволяване. В течение на живота на човека , стремейки се към удоволствие , „То” създава и формира своя изпълнителен орган-„Аз”.

- „Аз” е съзнанието на човека за света , за самия него и собствените му действия. Основната му функция е задоволяването  на потребностите  и затова принципът , по който се ръководи , е принципа на реализма.

-Третата сфера на личността на човека е „Свръх-Аз”. Тя се формира също от „То”под влияние на натиска на обществения морал. Възприетите обществени морални принципи и норми на поведение , пренесени отвън във вътрешната същност на човека , се превръща в част от самия него.Човек започва да се отъждествява с тях. „Свръх - Аз”,съответстваща приблизително на това , което може да се нарече съвест , се ръководи от третият принцип – принципа на моралистта .

Характеристиките на личността са тези особености , които се проявяват в дейността и поведението на човека , които я характеризират като социално и биологично обусловена система със строго определена и организирана структура. В качеството на основни характеристики изпъкват сложността и многостраността на личността , нейният интегритет , динамичност , оригиналност и организираност.

Имайки предвид тълкуването на думата  „личност” , засягаме няколко нейни аспекта. Нима духовното богатство на човека като индивид от самото му раждане не се нарича личностно богатство? Или , оглеждайки се в огромната сфера на характера , на онази индивидуална качествена характеристика отново не откриваме величествените измерения на личността. Нима човек би се задоволил само с едно вътрешно съществуване.Та нали той се

-4-

намира в едно непрекъснато и то съкрално взаимодийствие с околното , с другия свят. Затова и достигаме до последната форма на личността , до най-съвършеният аспект.  А именно , човешкият индивид и неговото място в обществото. И не само поставеноста му , а защитата и утвърждаването му. Но до личносттното изграждане се достига единствено чрез опита , времето , инициативата , стремежа и в крайна сметка  , чрез самия живот. Утвърждаването като личност изисква не само конструктивен индивид , реализиращ , жизнен план , но и справедлива публика  , която да признае и да помни даден индивид като автор на съвкупност от дела , достойни за уважение и подражание.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG