Home Психология Темперамента

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Темперамента ПДФ Печат Е-мейл

Темперамента е относително устойчива “външна” характеристика на човешкото поведение, на общата активност на личността, изразяваща основните свойства на типа висша нервна дейност, които се предават по наследствен път. Той разкрива свойства и особености на психическата дейност-нейната динамика, тонус, уравновесеност, подвижност, лабилност. Темперамента е въплатен в структурата на характера и обуславя уравновесяването на личността с външната среда. Определя такива черти на характера като уравновесеност -неуравновесеност, енергичност - вялост, подвижност - инертност, пластичност - ригидност, екстроверсия-интроверсия, повишен или понижен тонус. Проявява се главно в особености на чувствата и емоционално-динамичната форма на реакции, акции, движения.

Темперамента винаги се е свързвал с различни физиологични особености на организма. Още Хипократ е описал четири типа темперамент, като ги е свързал с четири предполагаеми течности в организма на човека: кръв, лимфа, жълта жлъчка и черна жлъчка. Според него преобладаването на една от тях определя темперамента. Днес разграничаваме четири основни вида темперамент: холеричен, сангвиничен,флегматичен и меланхоличен. Тяхна физиологична основа са четири типа висша нервна дейност(по Павлов):силен,неуравновесен,”неудържим”;

силен,уравновесен,бързо подвижен;силен,уравновесен,бавно подвижен и “слаб”.

Холерикът се характеризира с повишена,лесна възбудимост,прекомерна подвижност,бързина на различни експресивни,речеви и други действия и на интензивно протичащи психически процеси,поривистост,склонност към  импулсивност,избухливост,лесно афектиране и несдържаност,нетърпеливост,рязка смяна на настроения,страстна увлеченост в работата,в делото,голяма енергичност и работоспособност,но несъразмерно изразходване на физическа и нервнопсихическа енергия и изтощаване докрай на собствените сили.Холериците са силно впечатлителни,изпитват почти постоянно чувство на тревога.Чувстват се добре в най-напрегната дейност.В началото на всяка дейност са плахи и неуверени,но след време се ориентират добре.При разказ бързо се изморяват,при беседа издържат най-дълго.Мисълта им “скача” от обект на обект,когато говорят не се доизказват.Движат се в два крайни полюса-възбуден или тормозен.Емоционалната им сфера е богата,мисълта им е находчива,вземат бързо решения.Обичат да се налагат,сърдят се за дребни поводи.(По мое мнение аз се откривам в описанието на този тип темпераменмт,почти изцяло)

Сангвиникът се характеризира с бързи реакции на въздействия на околната среда,склонност често да сменя обстановката и непрекъснато да търси нови впечатления,лесно и бързо превключване на вниманието от един обект на друг,бързо установяване на контакти с хората,включително и непознати,голяма комуникативност,активност, енергичност,

подвижност,забавност, но липса  на стабилна,устойчива линия на поведение.Сангвиниците са весели,с бързо кръвообръщение,с приповдигнат дух,приятни и блестящи мисли,доброжелателни и нежни чувства.Обичат да бъдат първи и да се налагат.Поддават се на внушения,похвалите им се отразяват добре.Сангвиникът еднакво бързо усвоява и хубавото и лошото.Чувствата доминират в поведението им.

Флегматикът се характеризира с устойчивост на настроението и  поведението,спокойствие,сдържаност, търпеливост,самообладание,самообладание,слаба възбудимост спрямо външни дразнители,вялост на мимика и пантомимика,голяма работоспособност и енергичност,съчетани със съразмерно и пестеливо изразходване на енергията и собствените сили.Нервната му система е здрава и силна,не изпада в паника.Флегматика трудно се включва в колективни мероприятия.Слабо се трогва от чуждият ентусиазъм.

Меланхоликът се характеризира с бавно протичане и слабост на психическите процеси,малка енергичност и работоспо-

собност,бързо настъпваща уморяемост,вялост и неувереност в реакциите на въздействията от действителността,склонност към дълбоки и продължителни преживявания,дори по повод на незначителни събития,преобладаване на унило и песимистично настроение,но същевременно висока чувствителност,повишена впечатлителност и способност за най-добро изпълнение на фини движения и операции,които изискват голяма точност и прецизност.

Холерикът и меланхоликът са двата крайни,неуравновесени типа,а флегматикът и сангвиникът са централни типове.

“Чисти”типове темперамент се срешат рядко или почти не се случват.Преобладаващото мнозинство индивиди са със смесен тип,в който се съчетават черти от един темперамент с отделни черти на друг или други типове.Върху основата на всеки тип темперамент в процеса на общуването и дейността,възпитанието

и самовъзпитанието могат да се формират положителни,социално значими черти на характера и форми на поведение.

Между характера и темперамента на човека,съществува тясна

връзка.Темпераментът влияе върху формата на проявяване на характера,като придава своеобразна”окраска” на едни или

други негови черти.Така например у един човек упоритостта се изразява в бурна дейност,а у друг-в съсредоточено обмисляне.

Един работи енергично,страстно,друг-методично,без да бърза.

От друга страна самият темперамент се преустройва под влияние на характера:човек със силен характер може да “обуздае”,да по-

тисне някои отрицателни страни на своя темперамент.

Също така и пътищата на формиране на характера зависят от особеностите на темперамента.При други  равни условия е по-лесно да се изработва решителност и активност у холерик,

отколкото у флегматик или меланхолик,а у флегматик е по-

лесно да се изработва сдържаност и хладнокръвие,отколкото у

холерик

Между индивидуалността и темперамента също има тясна връзка.Индивидуалността представлява система от биологично и социално обусловени особени,единични,неповторими свойства,от физически,неврофизиологически и психически особенос-

ти,специфични за даден индивид.Индивидуалността е неповторимо съчетание от физиологичните и психическите процеси,състояния,свойства и отношения,които правят отделния човек различен от другите и в такъв смисъл уникален.В инди-

видуалността са синтезирани наследствени и придобити,

природни и социални белези на конкретния човек като индивид и личност.

Изграждането на различните характери и съществуването на темпераментите,се дължи на индивидуалността.

Темата за индивидуалността и различията между отделните индивиди,е вълнувала хората още от Древността.Първите сведения за отчитане на индивидуални различия в обществената практика,датират от времето на династията Хан(206-220г.пр.н.е.)

В Древен Китай.Чувствителността към индивидуалните различия съществува и в Древна Гърция.Това личи от произведенията “Етика” и “Политика” на Аристотел и “Характери”на Теофраст.

През Средновековието идеите за индивидуалните различия са изоставени.Отделният човек е неотличимо принадлежащ към дадена група,което не предполага занимания с различията.Едва с настъпването на капиталистическите икономически отношения,

Различията се връщат във фокуса на вниманието.Особено значение придобиват онези от тях,които са свързани с квалификацията и обучаемостта.

Днес много психолози се занимават с изучаване на индивидуалността-в какво се изразява тя и от къде възниква?

Според мен индивидуалността идва от заложеният във всеки човек генетичен код,а след това от родители,възпитание,социална среда,получено образование,изграден характер и накрая средата в която живее и се развива като възрастен.

Индивидуалността в ранна възраст идва от темперамента и характера на индивида,т.е. това показва,че темперамент и индивидуалност са тясно свързани и заедно изграждат характера,а той от своя страна,в по-зряла възраст може да влияе върху тях.

Индивидуалността в по-зряла възраст идва от личностните особености на индивида:мотивация,темперамент,черти на личността,индивидуален стил,както и участието на интелигентността в основни жизнени задачи на индивида във взаимодействието със социалното обкръжение и културата.

Индивидуалните особености като наследственост,полова принадлежност и социален статус,както и особеностите на средата,с която взаимодейства индивидът,конкретните ситуации и техните изисквания и цялостният културен контекст,оказват съществено влияние върху инициирането и поддържането на своеобразието на отделните индивиди.

За разбиране на индивидуалността е необходимо създаване на  цялостна теория на личността,която обаче не съществува.Индивидуалността вероятно представлява изклю-

чително комплексна,но саморедуцираща във всеки момент своето разнообразие динамична система,която има способността да сменя структурата и функционалната си организация.В този смисъл отделната индивидуалност не е едно нещо,но заедно с това тя съществува във всеки момент само като едно нещо.За това между нейните разнообразни варианти има и приемственост,и взаимност,и видимост за стабилност.Индивидуалностите на различните хора нямат еднакъв строеж,но в дадени аспекти,в дадени периоди от време някои от тях могат да съвпадат.Вероятно съществена роля играе и обкръжението,но то не действа целенасочено за формиране на индивида.

В крайна сметка съществена е индивидуалността,а не отделните нейни аспекти,защото те са неизброими и лишено от база за сравнение.

Моето мнение е,че индивидуалността е нещо уникално,тя е нашата “душа” и не може да подлежи на изследване или класифициране,нито да се вмъкне в някакви рамки.Ние сме възникнали,оцелели и сме се запазили през вековете благодарение на нашата индивидуалност,като същевременно сме еволюирали и сме се развивали.На индивидуалността се дължи успехът на човечеството и чрез нея ще продължим да съществуваме.

 

WWW.POCHIVKA.ORG