Home
Двигателни качества на човека ПДФ Печат Е-мейл
Петък, 30 Септември 2011 05:51

Двигателни (физически) качества на човека

Двигателните способности  се проявяват под формата на различни движения, които се извършват в пространството и времето. Двигателните действия се различават със свои специфични характеристики, които определят двигателната дейност на човека като скоростна, скоростно – силова, силова и други.

В теорията на физическото възпитание е възприето отделните проявления на двигателните способности на човека условно да се определят като двигателни (физически) качества. Основните двигателни качества на човека са: бързина, мускулна сила, издръжливост, гъвкавост, ловкост. Тези качества определят неговата физическа работоспособност. При развиване на различните качества съществуват общи закономерности, тъй като всички те са функция на нервно – мускулния апарат на човека. Тяхното проявление се обуславя от редица общи биологични закономерности, системи и функции на човешкия организъм. В ежедневния живот и в спортната дейност на човека, отделните двигателни качества имат различна форма на проявление и редица специфични особености.

БЪРЗИНА:

-                           характеристика – бързината е способност на човека да извършва движения с голяма скорост и честота, в продължение на минимален, за дадените условия, период от време. В спортната практика съществуват три форми на бързината: бързина на двигателната реакция, преодоляване на определени разстояния за възможно най – кратък период от време и изпълнение на често повтарящи се циклични движения.

Бързината на двигателната реакция намира приложение при стартирането на различни двигателни действия – при реагирането на футболна топка. Установено е, че системната спортна дейност скъсява времето на двигателната реакция например времето на двигателната реакция на хора, които не се занимават с физически упражнения е 0,25 от сек., а при спортуващи – около 0,15 от сек.

Следващото проявление на бързината се изразява в способността на човека, с отделни части на тялото, да изминава определено разстояние за най – кратък промеждутък от време.

Към третата форма на проявление на бързината – максималната честота на движенията – спадат: цикличните движения, които се срещат при бягане, колоездене, плуване и други.

Бързината, във всичките нейни форми на проявление, зависи от нервните процеси( от взаимната смяна на възбуждане и тормозене), функционалното състояние на анализаторите, скоростта на обменните процеси, силата и еластичността на мускулите.

От биохимична гледна точка бързината зависи от съдържанието на аденазин трифосфат в мускулите, от скоростта на неговото разграждане под влияние на неговите импулси, а също така и от ресинтеза (разпадането си).

-                           възрастова динамика – възрастовото развитие и изменение на бързината са били изучавани от редица спортни педагози, физиолози и психолози. Установено е, че възрастовият период 9 – 12 г. е най – благоприятен за относително нарастване на бързината. Във възрастов аспект развитието и изменението на честотата на крачката при максимална бързо бягане показва, че темпът, както при момчетата, така и при момичетата достига най – високи стойности към 10 – годишна възраст, след което рязко спада. По – бързите темпове на развитие на бързината на децата в сравнение с по – възрастните се обяснява с по – голямата пластичност и подвижност на нервните процеси на подрастващия организъм. Различни органи и системи на 9 – 11 – годишни  деца се приспособяват добре към скоростните упражнения.

-                           методика на развиване на бързината – погрешно е да се счита, че съществуват универсални средства и методи за едновременно развиване на всички форми на проявление на бързината. Спортно – педагогическият опит показва, че за повишаване на бързината най – целесъобразно е да се използва повторният метод, при който упражненията се изпълняват с максимални усилия, но леко, свободно, без излишно напрежение. За развитие на бързината в спортно – педагогическата практика се използват следните упражнения и методи:

  • упражнения с облекчени уреди, противник и ситуация – тук се отнасят средствата, с помощта на които по – високата скорост се реализира за сметка на намаляване на съпротивлението – при подвижните спортни игри – чрез игра на игрище с намалени размери, с по – малка топка и с по – слаб противник.
  • изпълнение на упражненията със съкратена амплитуда на движенията – това средство намира приложение в дисциплините с циклична структура. С помощта на бягане с учестена крачка децата усъвършенстват нервно – мускулната координация, което обезпечава бързата смяна на движенията на съкращаване и отпускане на мускулите.
  • създаване на облекчена обстановка за изпълнение на упражнения, с помощта на странични (външни) фактори. Този метод намира приложение също за развиване на цикличните движения и е известен в следните варианти:

1)                                                                                                       групов метод – установено е, че при групови спортове децата полагат максимални усилия, за да постигнат по – голяма честота на движението. Тези упражнения създават условия за повишаване на емоционалното състояние на занимаващите се. Тук е мястото да се подчертае, че игровият и състезателният метод имат голямо стимулиращо значение за проявяване на бързината, особено те са полезни за работа с учениците от началната училищна възраст. В урокът по физическо възпитание и спорт в училище, при използване на повторния метод за повишаване на скоростните възможности на учениците, упражненията трябва да бъдат още по – краткотрайни. Накрая трябва да се посочи, че упражненията за бързина трябва да се прилагат в началото на основната част на урока, когато организмът е най – отпочинал.

СИЛА:

-                           характеристика – мускулната сила характеризира способността на човека да преодолява или да противодейства на външно съпротивление. При оценяване на величината на мускулните усилия се използват термините “абсолютна сила” и “относителна сила”. Абсолютната сила е пределното максимално усилие, което човекът може да развие в даден режим на работа, а относителната сила е реализирана от усилие отнесено към 1 кг. от телесното тегло.

В непосредствената учебна работа и зависимостта от конкретната двигателна дейност, силовите упражнения се делят на общи и специални. От анатомо – физиологична гледна точка величината на мускулното напрежение зависи от няколко фактора: от големината на напречното сечение на мускула; от аматомическата структура на мускула; от нервно – мускулната регулация.

- възрастова динамика – данните от редица изследвания показват, че във възрастовия период 7 – 17 г. мускулната сила има непрекъснато възходящо, но неравномерно развитие. До 10 – та година мускулната сила на детето постепенно нараства. Към 11 – та темпът на нарастване се повишава, като през пубертетния период той достига най – високи стойности. Най – интензивният период на мускулна сила, през посочените възрасти, се обяснява с благоприятните аморфо – функционални и биологичните промени съпътстващи пубертетния период на подрастващия организъм. Относителната мускулна сила на 13 – 14 – годишните момчета е близка до тази на възрастните, а също така силата на 13 – 14 – годишните момичета е равна на силата на 50 – 55 – годишна жена.

-   методика на развиване на силата – за развиване на мускулната сила в спортно – педагогическата практика се използват следните методи:

1)                     метод на повторните усилия – представлява неколкократно повдигане или преодоляване на различни по тегло утежнения или съпротивления. С този метод най – добре се развива мускулната сила с взривен характер. Като разновидност на метода на повторните усилия се явява заниманието, при което има изпълнение на силовите упражнения “до отказ”, т. е. преодоляване на малко или ниско съпротивление до настъпване на значителна умора или отказ.

Физическите упражнения насочени към развитие на мускулната сила могат да се разделят на 4 групи:

I група – общоразвиващи силови упражнения, при които се преодолява теглото на определени части на тялото. Тази упражнения се изпълняват, както без уреди, така и на гимнастически уреди – стена или пейка.

II група – упражнения с преодоляване теглото на партньор. Те се изпълняват в ходом, в лек бегом, на гимнастическа стена, на пейка, на пода. Упражнения по двойки могат да се изпълняват още под формата на борба, джудо, акробатика.

III група – силови упражнения с допълнителни утежнения – тук спадат упражнения с гирички, плътни топки. С тези упражнения може да бъде дозирано натоварването на учениците. При изпълняване на упражнения с отежняване трябва да се съблюдава за постепенно увеличаване на упражнението, броят на повторенията да бъде в зависимост от теглото на утежнението; да се редуват бавни с бързи упражнения. Особеностите на анатомичния строеж и физиологичните функции на женския организъм през предпубертетния и пубертетния период определят редица ограничения при планирането на силовите упражнения. В този период напълно се изключват упражнения с пределни тежести. При планиране силовата подготовка на учениците трябва да се имат предвид изоставащите мускулни групи. За повишаване на скоростно – силовите възможности на учениците от начално училищна възраст се използва повторният метод. Подвижните, спортно – подготвителните и спортни игри, подскоците, упражненията с плътна топка, гирички и други силови упражнения се явяват като основни средства за повишаване на скоростно – силовите качества на подрастващите. Упражненията за сила могат да се включват след упражнения за бързина.

2)                     метод на динамичните усилия, който е най – разпространен в началната училищна възраст. При него имаме преодоляване на малко съпротивление с голяма бързина на движението ( повдигане на малки гирички много бързо).

ИЗДРЪЖЛИВОСТ:

-                           характеристика – издръжливостта е способност на човека да се противопостави на физическата умора, предизвикана от някакъв вид мускулна дейност. Показател за издръжливост е времето, в продължение на което се извършва непрекъсната работа с определена интензивност. Като физическо качество издръжливостта намира широко приложение в трудовото ежедневие. В спортната практика тя се разглежда като обща и специална. Общата издръжливост се характеризира като способност за извършване на сравнително ниска по интензивност мускулна работа. Специалната издръжливост е способност да се извършва някаква специфична работа продължително време. Възможностите за проявяване на по – голяма или по – малка издръжливост се обуславят от състоянието на сърдечно – съдовата и дихателната система. Важен психологичен критерий се явява устойчивостта на човека към непрекъснато повишаващата се умора.

-                           Възрастова динамика – във възрастов аспект издръжливостта е по – малко проучена, особено в предучилищна и начално училищна възраст. Във възрастовия период 7 – 17 г. издръжливостта показва непрекъснато и сравнително равномерно повишаване. Тази тенденция е по – подчертана през предпубертетния период. По – интензивното повишаване на издръжливостта, от 11 г. при момичетата и 12 г. при момчетата, е свързано със структурното и функционално усъвършенстване на дихателните мускули на гръдния кош. Очевидно е, че началната училищна възраст се характеризира с все още незначителен темп на прираст на издръжливостта и с незначително възрастово – полово различие, които през следващите години постепенно се задълбочават, както и мускулната сила. Издръжливостта отбелязва най – бурни темпове на повишение през пубертета. Издръжливостта продължава да нараства и след това.

-                           Методика на развиване на издръжливостта – за нейното развиване в спортно – педагогическата практика се използват главно равномерният, повтарният се и променливият метод:

  • равномерният метод се характеризира с продължително изпълнение на дадено упражнение (преодоляване на разстояние) с равномерна скорост. Извършва се голям обем от работа при сравнително малка интензивност. Този метод намира приложение главно при развиване на общата издръжливост. Продължителното изпълнение на упражнението създава благоприятни условия за развиване на организма. В многогодишната спортна подготовка и училищна практика равномерният метод намира приложение повече в по – долните класове.
  • Повторният метод на спортните занимания представлява повторно изпълнение на даденото физическо упражнение със субмаксимална и максимална издръжливост. По време на почивката се осъществява пълно или почти пълно възстановяване на силите.
  • Променливият метод се характеризира с непрекъснато редуване на работа с различна интензивност.

Общата издръжливост, като жизнена необходимост за правилно развитие на детския организъм и функционална основа на ежедневната трудова и спортна дейност, трябва да се развива още от ранна училищна възраст. Това учителите по физическо възпитание постигат чрез постепенно увеличаване на моторната плътност и урока. Ефективно средство за тази цел са различните подвижни игри, които по същество развиват издръжливостта по метода на променливата интензивност. Упражнения за издръжливост са абсолютно противопоказни за деца със сърдечно – съдови заболявания и пороци на сърцето.

ГЪВКАВОСТ:

-                           характеристика – Гъвкавостта е способност на човека да извършва движения с голяма амплитуда. Тя се определя от подвижността на отделните звена на опорно – двигателния апарат и се измерва с величината на амплитудата на движенията. Величината на амплитудата зависи от антропометричните особености на ставните повърхности, от сластичните свойства на ставните връзки и от тонуса на мускулите. В зависимост от силите, които подпомагат проявяването на подвижността на ставите, тя бива активна и пасивна. Максималната амплитуда на движенията при активната подвижност се постига посредством собствени мускулни усилия, а при пасивната – с помощта на външни сили. На практика по – голямо значение има активната гъвкавост.

-                           Възрастова динамика – при разглеждане на възрастовото развитие на гъвкавостта се установява, че и тя, както и другите физически качества има възходящо, но неравномерно възрастово развитие. Ежегодните темпове на повишаване при двата пола съществено се различават. При момчетата най – интензивните темпове са 7 – 9 и 13 – 16 г., а при момичетата – 8 – 10 и 12 – 13 г. Единствено подвижността в ставите, в сравнение с другите качества на момичетата, във всички възрасти е по – голяма от тази на момчетата. С повишаване на възрастта аморфо – функционалния строеж на мускулите се променя, намалява се еластичността на ставните връзки и подвижността в тях.

-                           Методика за развиване на гъвкавостта – за подобряване на еластичността мускулите и ставните връзки, които води до увеличаване на подвижността на човешкото тяло, се препоръчват активни и пасивни движения и упражнения. Активните упражнения се изпълняват с голям размах и по възможност в близки до състезателните условия. Това са различни сгъвания и разгъвания, общоразвиващи упражнения. За развиване на гъвкавост се използват спомагателни упражнения, които повишават амплитудата на движенията чрез натискане или преодоляване на дадена съпротива.

От методична гледна точка гъвкавостта най – добре се развива чрез спортния метод на тренировка. Упражненията се изпълняват в серии, като всяка серия се изпълнява в няколко повторения с постепенно увеличаваща се амплитуда. Упражненията за развиване на гъвкавостта е целесъобразно да се изпълняват ежедневно или по 2 пъти на ден. Особено полезно е когато учениците привикнат да изпълняват упражненията за гъвкавост в домашни условия.

ЛОВКОСТ:

-                           характеристика – ловкостта е способност на човека бързо да преустройва двигателната си дейност в съответствие с неочаквано променящата се обстановка. Проявлението на ловкостта е функция от степента от развитие на бързината, точността на сложните двигателни реакции, гъвкавостта и координационните способности на изпълняващия съответното двигателно действие. Подвижността на нервните процеси се появява физиологичната основа на качеството гъвкавост. Тя пряко зависи от дейността на двигателния анализатор. Колкото повече двигателни комбинации е усвоил ученикът, толкова по – сложни упражнения изискващи ловкост може да изпълни.

-                           Възрастова динамика – данните за възрастовото развитие на ловкостта са оскъдни, наблюдавано е от малко учени. Все пак доколкото проявлението на ловкостта е близко и непосредствено до другите двигателни качества, може да се предположи, че най – интензивните темпове на повишаване, както и най – високите абсолютни стойности на ловкостта трябва да се търсят в детската възраст. В спортно – педагогическата практика се препоръчва системното и развиване със средствата на физическото възпитание.

-                           Методика на развиване – специзлните упражнения за развиване на ловкостта са насочени главно за решаване на две функционални задачи:

  • повишаване възможностите на човека бързо и правилно да реагира на внезапно възникнали дразнители.
  • усвояване на разнообразни елементи на двигателни действия.

В зависимост от предназначението, условията и начина на изпълнение упражненията за ловкост могат да се обединят в следните групи:

I група – специални упражнения за ловкост – тук спадат сложните акробатични упражнения.

II група – специални асиметрични упражнения (от ИП основен стоеж дясната ръка се повдига напред и нагоре, а лявата встрани и нагоре).

III група – изпълнение на познати упражнения от непривични изходни положения (хвърляне на баскетболна топка от седнала опора в кош).

IV група – огледално изпълнение на упражненията.

Ловкостта, като част от общата физическа подготовка, успешно се развива чрез подвижните и спортно – подготвителните игри. За развиване и усъвършенстване на ловкостта в спортно – педагогическата практика, като най – ефективен се препоръчва повторният метод.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG